Вопрошание

Во/праш/а/н/иj/е, во/прош/а/ниj/е, -я с. ср. От основы вопраша/ть → вопроша/ть. СО — суффиксальный, суфф. -ниj- со значением отвлеченного действия.

«ВОПРОШАНИЕ и ВОПРАШАНИЕ, с. Действие по глаг. вопрошати и вопрашати. Се есть въпрашание Кюриково, еже въпраша епископа ноугородьского Нифонта и инѣхъ. (Вопр. Кирика) РИБ VI, 22. XIII в. ~ 1156 г. И рече к болшим святыи Никифоръ: рцѣте ми, не сущее может ли пасти? Ти же не мудрааго вопрошаниа не довѣдуще ... и другъ на другъ зряще. ВМЧ, Αпр. 1-8, 76. XVI в.» (СлРЯ XI-XVII вв. 3, 27).

Автор: Александр Камчатнов